Стана ясно кои са били най-скъпите избори през последните 3 години
За последните 3 години най-скъпи са били изборите за локална власт предходната година. За тях сме похарчили 188 млн. лева от държавния бюджет. Това разгласи в ефира на Нова телевизия Лилия Никифорова от Института за развиване на обществената среда.
Според нея локалния избор е най-сложен за организация, тъй като тук-там се гласоподава с по 3-4 бюлетини.
„ Парламентарните избори през 2023 година са коствали към 106 млн. лева Най-голямото перо от разноските за избори са възнагражденията на Секционните изборни комисии. На парламентарните избори предходната година те са възлизали на към 29 млн.лв. Сега те евентуално ще доближат 35 млн. лева Предстоящите избори евентуално ще ни костват над 150 млн. лева Ако създадем избор 2 в 1, ще спестим от транспортни разноски за машините ”, разясни Никифорова.
„ Няма да е елементарно на изборната администрация. Тя би трябвало да пресметне 2 пъти преференциалното гласоподаване, което ще създадем, в случай че вота е 2 в 1. Ако дистанцията сред двата типа избори пък е единствено една седмица, това би затруднило превоза и логистиката на машините за гласоподаване. Нека припомня, че би трябвало да гласуваме машинно в секции с над 300 гласоподаватели, което значи, че машините би трябвало да бъдат превозени до секциите освен в страната, само че и в чужбина. След като се проведат европейските избори би трябвало да бъдат върнати още веднъж в България, с цел да бъдат препрограмирани с новия програмен продукт за национални избори, а по-късно да бъдат върнати в секциите в чужбина. За седмица това е съвсем невероятно да се случи. Там най-вероятно машинно гласоподаване няма да може да се провежда ”, счита Цветелина Пенева, ръководител на Обществения съвет на ЦИК.
Според нея в това да вършим избори няма нищо неприятно, тъй като живеем в демократична страна.
„ Добре е да има разяснителна акция, по-голямо образование във връзка с попълването на хартиените бюлетини. Най последните локални избори имаме връх за недействителни бюлетини – над 15 %. Често се попълня единствено преференциален избор, без да се попълня партия. Това прави бюлетината недействителна ”, твърди Пенева.
